Свободното зидарство
(франкмасонството) е толкова старо, колкото е стар и светът. Идеята за
Творецът като Велик Архитект на Вселената е основополагаща масонска
идея. За корените на това универсално човешко движение се споменава още
в легендите за древната Атлантида. Термини като "Ложа", "Велика Ложа",
"Велик Майстор" и др. се срещат в документите на Египетската
цивилизация - фараонът е бил ръководител и на Великата ложа, а в нея се
е практикувал култът към Светлината.
За начало на организираното оперативно масонство се счита градежът на
Храма на цар Соломон в Йерусалим, 950 г. пр. н. е. Тогава се появява
фигурата на Майстор Хирам - основополагащо действащо лице в масонските
легенди. Той, като ръководител на градежа, въвежда разделението на
строителите според техните професионални учения - чирак (1° ), калфа
(2° ) и майстор (3° ). Това са трите основни степени в съвременното
масонство.
(Вж.
Списание "Светлина"-online /бр.1-97 "Легенда за майстор Хирам"/)
Седемстотин години по-късно гилдиите на строителите започват да приемат
за членове и не оперативни зидари, които работят само върху идеите на
градежите без да участват пряко в тях.
По време на кръстоносните походи се появяват Орденът на тамплиерите и
редица още монашески ордени. Техният определен интерес към Храма на
Соломон в Йерусалим закономерно ги причислява към следващия етап на
развитие на движението на Свободните зидари (масоните). Тамплиерите
изграждат в цяла Европа своя мрежа и структура, която в последствие се
онаследява на практика от масонските организации. Орденът е разгромен
през 1314 г. от френския крал Филип Хубавия с подкрепата на
Римокатолическата църква. Няколко века по-късно историята на
тамплиерите, тяхната йерархична структура и философия се появява в
системата на съвременното умозрително масонство. Във висшите
посветителски степени на Стария и Приет Шотландски ритуал
тамплиерството играе съществена роля.
През ХІV и ХV в. в Европа се засилва процесът на организиране на
Братствата на строителите. Свободните зидари се наричат свободни поради
дадените им редица привилегии на свободно придвижване, организиране в
гилдии и прилично заплащане на техния труд. Освен подобряване на
работата , гилдиите на Свободните зидари имали и свой
църковно-религиозен характер. Култ към святото, избор на патрон на
гилдията, взаимопомощ при пътуванията от обект на обект, условни пароли
и знаци за достъп и общуване в гилдията, полагане клетва за вярност към
занаята и издигане в култ символиката на строителните работни
инструменти. Членството в Братството ставало чрез преминаване през
специална ритуална церемония. Устройвали се годишни официални асамблеи,
на които се приемали писани предписания към Братството относно
общогражданските и професионалните морални принципи на Свободните
зидари. Братствата се наричали - Ложи. През 1459 г. в Страсбург е приет
и официално утвърден от император Максимилиан Първи Уставът на
зидарите. В предисловието на Страсбургската конституция е отбелязано:
"Майсторите и калфите, събрани в Спир, Страсбург, Рабитон, обновяват и
ревизират старите ритуали и добронамерено и другарски, в съгласие,
приемат тези статути и създават Братството..." През 1553 г. се приема
правилото, че една масонска Ложа трябва да се състои най-малко от седем
(7) Братя-майстори, ръководени от свой Първомайстор.
(Вж. Основен закон на
Движението на Свободните зидари в България /раздел "Ложи на Старите
Свободни и Приети зидари/)
В началото на ХVІІ в. масонството губи своя чисто професионален
характер, започва прием на не практикуващи строители, а Ложите се
превръщат в средище за запазване на традициите на моралното общуване и
взаимопомощ. Полагайки клетва и плащайки членски внос, член на Ложата
можел да стане всеки споделящ моралните принципи на франкмасонството
свободен мъж с добро име, без да е професионален строител. Така през
1601 г. за масон е приет самият крал на Шотландия Джеймс VІ. Ложите
започват да публикуват списъци на своите членове и да протоколират
сбирките си. Пет години по-късно английските масони избират за Велик
майстор мъж, който не е практикуващ строител.
През 1614 г. в Германия е основано общество наречено "Братство на
Розата и Кръста" известно още като Ордена на Розенкройцерите. Трактатът
"Всеобщото преобразуване на света" се превръща в основен философски
труд на това общество. Впоследствие Орденът на Розенкройцерите пряко и
косвенно ще бъде свързван с масонството и ще играе значителна роля в
неговото развитие, включително и в наши дни. Розенкройцерите се
обявяват за своеобразни наследници на Ордена на тамплиерите.
Най-големият враг на розенкройцерството се явява Великата инквизиция,
която го заклеймява като еретично общество. Започва сериозното
задълбочаване на конфликта между посветителските общества и
Римокатолическата църква.
Съвременното масонство води началото си от 24 юни 1717 г., когато в
лондонската кръчма "Гъската и Скарата", точно в деня на Св. Йоан
Кръстител (благодетелят на масоните) се провъзгласява създаването на
Обединената Велика ложа на Англия. Това става чрез сливането на
самостоятелно действащите до този момент четири английски Ложи. За
първи Велик майстор единодушно е избран аристократът сър Антъни Сайер
През 1723 г. Великата ложа на Англия одобрява написаната от доктора по
богословие пастор Джеймс Андерсън "Конституционна книга на
франкмасоните" (The Constitution of Free-Masons), която се превръща в
катахезис на Свободните зидари.
(Вж.
Конституция 1723 г.)
През 1724 г. В Англия е публикувано съчинение за масонството, в което
се излагат основните принципи на франкмасонството чрез отговор на
въпросите:
- Колко са правилата на франкмасоните?
- Три. Братство, Вярност, Мълчание.
- Какво означават те?
- Братска любов, помощ и вярност сред истинските масони, защото това са
били правилата на строителите на Вавилонската кула и Йерусалимския
храм.
(Виж. Принципи на Свободното
зидарство)
В началото на ХVІІІ век редовното масонство се разпространява в цяла
Европа. Възникват Велики ложи във всички големи европейски. В Англия е
учреден постът Велик провинциален магистър с цел да се улесни
управлението на нарасналата по численост и географско разположение
гилдия на масоните. Започва разпространението на масонството в армията
под формата на полкови полеви Ложи. Книгата на Конституцииите от 1723
г. е преведена на френски. Появяват се първите писмени документи за
появата на организирано масонство в Америка. Почти целият елит на
обществото на европейския континент е в Ложите или има отношение към
Свободното зидарство. Велики ложи възникват в Германия, Холандия,
Франция, Италия, Русия и други държави. Разбира се започват и първите
вълни на организирани подредбата на Ложата - определена прикритост на
Братството с цел то да бъде предпазено от хули и нападки срещу
франкмасонството. На 21 юни 1737 г. Папа Климент ХІІ взема решение да
осъди публично масонството и да разтрогне организациите на Свободните
зидари. През 1738 г. в Англия е издадено преработен вариант на
Конституцията на Андърсен в която е внесено отношението на масонството
към религиите.
На 1 май 1776 г. професорът по право в Инголщадския университет в
Бавария Адам Вайсхаупт основава тайното общество "Илюминати". Този
орден си поставил за задача да проведе известни реформи в чисто
просветителското масонство. В последствие точно "Илюминати" става
причина за най-големите спекулации относно ролята и значението на
масонството за развитието на цивилизацията.
Много известни и светли умове на човечеството се заемат с обяснението и
развитието на философията на Свободното зидарство (масонството). В 1730
г. в масонството е посветен мислителят Монтескьо. През 1778 г. немският
философ Лесинг пише своите знаменити "Масонски диалози". По същото
време редовен член на масонска Ложа е поетът Гьоте. На преклонна
възраст в братството на Свободните зидари е приет Волтер. На 14
декември 1784 г. във виенската Ложа "Благотворителност" е приет
композиторът Волфганг Амадеус Моцарт. В Русия, бащата на
книгоиздаването Н.Новиков започва масово популяризиране на принципите
на Свободното зидарство. 1802 г. философът Феслер учредява в Берлин
"Съюз на учените зидари". Кралското научно дружество в Англия на
практика представлява затворено масонско общество. На 4 май 1821 г.
поетът А.С.Пушкин отбелязва в дневника си - "Бях приет за масон". И
т.н. и т.н. - за повече факти
(Вж. Хроника на световното братство)
През втората половина на ХVІІІ в., в резултат на някои разтърсващи
обществено-политически сътресения, най-вече във Франция - започва
Първата е английската, наречена още - регулярно масонство, а втората -
френската, която изменя някои основни принципи на масонството.
(Вж. Каталог на регулярните Велики ложи)
Център на втората тенденция става Великият Ориент на Франция.
Регулярното масонство поставя първостепенното условие за
безпрекусловната вяра в Божественото начало и ненамеса в политиката,
докато нерегулярното масонство допуска приемането на атеисти в Ложите,
вземане на отношение по политически въпроси, както и посвещаването на
жени в Братството.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. масонството придобива изключително
значение в Америка и неговите принципи и цели залягат в основата на
изграждането на новата държава - Съединени американски щати. Авторите
на Декларацията за независимост и Конституцията на САЩ са масони. На 30
април 1789 г. масонът Джордж Вашингтон избран за първи президент на
Съединените американски щати. През 1789 г. върху американската валута
се появяват масонските знаци и символи. Той полага президентската си
клетва пред Великия майстор на Великата ложа на Ню Йорк Робърт Р.
Ливингстън. Днес мемориалът на историята на масонството в американската
столица носи името на Джордж Вашингтон.
През 1801 г. в гр. Чарлстън, Южна Каролина/САЩ е учреден първият
Върховен съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет
Шотландски ритуал. Той управлява висшите степени на ритуала от 4° -та
до 33° -та.
(Вж.
Философия на висшите степени на Стария и Приет Шотландски ритуал)
В последствие философията на Стария и Приет ритуал е разработена от
идеолога на Върховния съвет, Суверенният Върховен Командир Албърт Пайк
в неговата книга "Морал и Догма". В нея той обяснява подробно
съдържанието на всяка една степен от Ритуала и пряката им връзка с
отделни части от човешката история.
(Вж. Библиотека)
В края на ХІХ и първата половина на ХХ век развитието на масонството е
съпътствано от редица възходи и падения. Наред с Френската революция му
са вменени в дълг и Великата октомврийска социалистическа революция
през 1917 г., както и разпалването на двете Световни войни. Също така и
ледения период и разделението на света през периода на Студената война.
Всички диктатори воглаве с Мусолини, Франко, Хитлер и Сталин забраняват
функционирането на масонските общности, преследват и екзекутират
стотици хиляди Свободни зидари заради техните им убеждения и
изповядвани принципи.
Римокатолическата църква, Ватиканът анатемосва Братството на масоните.
Папите се надпреварват в издаването на енциклики за забрана на членство
в Ложите. Едва по време на Втория Ватикански събор 1965 г., вследствие
на работата на Комисията по диалога на католиците им е разрешено да
членуват в масонските Ложи.
През 80-те години гръмва скандалът с италианската Ложа "Пропаганда дуе"
(Р-2). И до ден днешен отношението към тази история е не еднозначно.
Антимасонските кръгове експлоатират постоянно тази тема за да докажат
участието на масонството в безконечно измисляните теории за т.н.
Световен заговор.
След падането на Берлинската стена и започналия процес на обединяване
между Изтока и Запада започва период на реактивиране на масонските Ложи
в бившите социалистически страни - изграждат се техни независими,
пълноправни и съвършени Велики ложи.
Към настоящия момент, в световен аспект регулярното масонство проживява
процес на по-голяма откритост и ангажираност с проблемите на обществото
в техния хуманитарен и социален аспект.
Подробно:
(Вж. ХРОНИКА НА
СВЕТОВНОТО БРАТСТВО)
(Вж. ИСТОРИЯ НА
МАСОНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ)
(Вж. ХРОНИКА НА
МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ) 
