Преминавайки през ритуала на посвещение в тази степен масонът осъзнава докъде води неравенството по отношение на свободата и независимостта на народите. Негово задължение е, да направлява и подпомага тези, които се трудят за изграждането на Символичния Храм. За да се следва пътеката на масонската Истина, трябва да се разбере, че действието на живота е арената за духовно и морално усъвършенстване, защото целият свят и живот са духовни и морални. Принцовете на Йерусалим имат задължението да изглаждат споровете и да поправят разногласията, да възстановяват дружбата и мира, да успокояват неприязънта и антипатията и да смекчават предразсъдъците. Те знаят, че помирителите (миротворците) са благословени. Всеки добър масон трябва да счита себе си за пионер, подготвяйки пътя за по-великите и по-добрите хора, които трябва да дойдат след него. Само смъртта трябва да го накара да спре – възрастта не дава освобождаване от служба.