Старият и Приет Шотландски ритуал, се практикува от почти всички регулярни Велики ложи и Велики Ориенти в системата на Световния масонски съюз.
Неговите 33° степени на посвещение са подредени, както следва:

1° степен - Ученик (Чирак)
2° степен - Другар (Калфа)
3° степен - Майстор
4° степен - Таен майстор
5° степен - Съвършен майстор
6° степен - Доверен секретар
7° степен - Управител и съдия
8° степен - Интендант на градежите
9° степен - Майстор, избран от Деветте
10° степен - Знаменит Майстор, избран от Петнадесетте
11° степен - Възвишен избран рицар
12° степен - Велик майстор Архитект
13° степен - Рицар на Кралския свод
14° степен - Велик избраник на Свещения свод или Възвишен масон
15° степен - Рицар на Изтока или на Меча
16° степен - Принц на Йерусалим
17° степен - Рицар на Изтока и на Запада
18° степен - Суверен Принц на Розата и Кръста
19° степен - Велик първосвещеник или Възвишен шотландец
от Небесен Йерусалим
20° степен - Майстор на Символичната Ложа
21° степен - Ноахит или Пруски рицар
22° степен - Рицар на кралската брадва или принц на Ливан
23° степен - Началник на шатрата
24° степен - Принц на шатрата
25° степен - Рицар на Бронзовата змия
26° степен - Шотландец на троицата или Принц на милостта
27° степен - Суверенен командор на Йерусалимския храм
28° степен - Рицар на Слънцето или Принц Адепт
29° степен - Шотландски рицар на Св. Андрей
30° степен - Рицар Кадош или Рицар на Белия и Черен орел
31° степен - Велик инспектор - инквизитор
32° степен - Възвишен принц на Кралската тайна
33° степен - Суверенен Върховен Генерален инспектор

Първите три степени (1°-3°) обхващат т.н. “сини” Ложи, СИНЬО МАСОНСТВО или още Ложите на Св. Йоан. По отношение на тези степени, още през 1813 година в чл. II на Решенията на двете обединени Велики ложи на Англия се казва: “Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече, а именно ученик, другар и майстор, обхващащи върховния ред и Светия Царски свод”.

Степените от 4° до 14° включително обединяват т.н. Ателиета за усъвършенстване и са известни още, като ЗЕЛЕНО МАСОНСТВО. Тези степени са свързани с определенията за рицарство в масонството или още - Соломонови степени на отмъщение и търсене на изгубеното Слово. Те са изцяло във връзка с циклите на Стария завет и еврейската Кабала, рицарските и херметичните традиции от гледна точка на франкмасонското посвещение.

Степените от 15° до 18° включително са т.н. степени на Каноническите съвети и влизат в раздела на ЧЕРВЕНО МАСОНСТВО. Особено чрез 18°-та степен Суверен принц на Розата и Кръста се прави основателната връзка между Свободното зидарство и Розенкройцерството.

Степените от 19° до 30° включително е системата на т.н. Аеропаги, като до 29°-та включително са наричани ЧЕРНО МАСОНСТВО. Това са изключително богати на символно съдържание и много ценни на посветителски елементи степени, в които битува темата за възникването и функцията на Вавилонската кула и за отделянето на светската власт от духовната.

31°- ва степен е т.н. Трибунал изпълняващ върховни съдебни функции, но от философска гледна точка, а не издаваща наказателни или оправдателни постановления.

32°-ра степен е т.н. Консистория, която се образува от масоните с тази степен на посвещение. При присъждането на тази степен се разглежда ролята на реформатора Лутер, като водач на интелигенцията през средните векове, както и стремежът на франкмасонството към установяване на Царството на разума, истината и справедливостта.

33°-та степен е т.н. Върховен съвет, който се състои от посветените в тази масонска степен. В ръцете на Върховния съвет е съсредоточено управлението на ритуала с изключение на първите три степени на “синьото масонство” (ученик, другар и майстор). През 1929 година (на 4 септември), провъзгласявайки Основните принципи за регулярност и признаване на една Велика ложа, Великата ложа на Англия постановява в т.5 “Великата ложа ще упражнява суверенна юрисдикция над контролираните от нея Ложи; т.е. тя ще бъде отговорна, независима и напълно автономна организация, притежаваща единствена и безспорна власт над занаята, намираща се под юрисдикцията й, или над символичните степени (регистриран ученик, другар и майстор); и че по никакъв начин няма да бъде подчинена на Върховен съвет или друга сила, изискваща контрол над тези степени, нито ще дели властта си с този Съвет, или сила.”

Степените от 30° до 33° включително, образуват т.н. БЯЛО МАСОНСТВО. Често, те са наричани Административни степени.

Всяка една от степените в системата на Стария и Приет Шотландски обред е свързана със строго приет ритуал. Колкото по-висока е степента, толкова по-продължителен, по-сложен и по-наситен със символика е ритуалът на посвещаване. В повечето случаи тези ритуали представляват пресъздаване на редица легенди и дори цели части от древната история на човечеството, в които са закодирани основополагащи принципи и закони на природата, както и зависимостта на човека от тях.
Почти всички рицарски степени във Висшите шотландски чинове са в пряка зависимост с легендата за крал Артур и усилията в търсенето на Свещения Граал - оттук идва и ролята на мечовете в масонството, заредени със символика олицетворяваща двойната власт - светска и духовна. В същото време, както отбелязват изследователите на символизма в масонството думата Рицар на езика на масоните изобщо не отговаря на някакво благородническо отличие
Всеки знак, всеки предмет, всяка дума, действие, текст, послание, положение на тялото и всичко, което се върши в Ложата има своя масонски смисъл и значение. Свободното зидарство е може би най-наситеното със символизъм общуване между хората.

В символиката на 1°-ва степен “ученик”(чирак) е кодиран пътят от тъмата на невежеството към извора на Светлината. “Познай себе си!” - това е посланието към новопосветения Свободен зидар, което го подтиква към вътрешно преосмисляне на неговата същност и духовното му разгръщане.

При посвещаването във 2°-ра степен “другар” (калфа), масонът, който до този момент е усвоявал инструментите и умението с които се обработва грубият камък, за да стане пригоден за общия Градеж, започва да усвоява принципите и законите, които изграждат общността на Свободните зидари.

Достигането на “майсторска” 3°-та степен във франкмасонството е кулминационен момент в израстването в свободнозидарската йерархия. Това е най-високото стъпало в масонството. Всички последващи степени на посвещение са доразвиване на майсторските умения в “занаята” в една хоризонтална, а не вертикална плоскост. Чрез преживяването на легендата за архитекта на Храма на цар Соломон, майстор Хирам, и неговото убийство, майсторът-зидар се сблъсква със смъртта. Въпреки неизбежната среща с нея обаче, от този момент нататък негов девиз става: “Никога не губи надежда!”. Пресъздавайки убийството на майстор Хирам, при посвещаването в 3°-та масонска степен, се проектира библейската мъдрост, че блажен е този, който с чиста съвест може да погледне към изминатия от него житейски път и който без страх очаква последния си час.